Рис

Начало книги

Той се прозя с широка, котешка гримаса, от която неговите уши се свиха назад, а раззиналата му уста показа белите му, остри зъби.

Наоколо беше тихо и мрачно. Изтощени от дългата и продължителна зима, старите борове изглеждаха смълчани и тъжни. По попуканите им стъбла висяха черни мъхове. Шишарки и клечки, сплетени като гарванови гнезда, се тъмнееха в клоните им, където се белееха и остатъци от вледенен сняг.

Рисът се отърси, клекна под бора и започна да се ослушва. Зениците му се свиха. Изглеждаше сънлив, отегчен, изпълнен с презрение към всичко, сякаш не му се искаше да тръгне из влажната, мълчалива гора.

Ала това безразличие беше лукаво. Острият му слух долавяше тихите съскания на подранил глухар. Звуците идваха от насрещния склон на планината, дето черната стена на боровете се губеше във вечерната дрезгавина.

Читать дальше →