Несполука

Начало книги

Разсъмваше се и старият заек стана неспокоен.

Той не се доверяваше на очите си, понеже недовиждаше и неясните образи на предметите го плашеха. С приближаване на деня те сякаш се раздвижваха и се оказваха по-близо, отколкото той ги знаеше.

Обхванат от недоверие, заекът се отдалечи от бостанчето, където изравяше изпод снега кочани зеле.

Той направи няколко скока, изправи се на задните си крака и се ослуша.

От далечните селца, скрити в гънките на равнината, лаеха кучета и един след друг кукуригаха петли. Жълтеникавото небе, допреди озарено от пълната месечина, започна да посинява. Звездите гаснеха. Светлината на месеца потъмня. От неподвижната настръхнала гора не идеше нито един звук. Само в дола окованата от леда вода тихичко бълбукаше, сякаш хълцаше от болка.

Заекът се приближи към гората с големи скокове. Пръхкавият сняг глухо скърцаше. В мразовития въздух всеки звук се чуваше по-плътен, а всред околната тишина добиваше особена напрегнатост.

Читать дальше →