Гумено човече

Начало книги

Петгодишната Румяна бързо от леглото стана. Колко дрехи в двете стаи трупат майка й, баща й! Стягат куфари за път — надалече ще вървят. На Румяна й се плаче:

— Ачо, гумено човече, мое мъничко паляче, на море ще ходим вече… Искам да отидем двама! Но какво ще каже мама. Много, Ачо, си надут, място в куфарите няма…

Ачо, фокусник прочут, каза с хитрина голяма:

— Майка ти обувки слага, я ме скрий в една веднага!

И нали си е добра, тя в обувка го прибра… Таен пътник в куфар стар, на Румяна пръв другар, Ачо — гумено човече — ще пътува надалече. Никой го не забеляза.

Но бащата чичо Влади от обувки се отказа… Майка й ги вън извади… Ачо свит в обувка дреме и за път очаква време…

Скоро влязоха в трамвая. Радваха се, а Румяна бе от всичка най-засмяна.

— В куфара си, Ачо, зная!

Щом дойдоха при морето, куфарите тя отвори, в мъка сви й се сърцето и през сълзи заговори:

— Паднал е по пътя Ачо! Ах, какво ли с него става?

Читать дальше →