Аз, детективът-нобелист

Начало книги

…шибаната сбирщина, дето нагло се нарича „Юбилеен комитет“! Можеха поне да заредят с пресни продукти кухнята на тая дълбоководна станция, щото цял месец аз и двамата бандити сме на консерви…

Накратко: всичко, което ще прочетете по-нататък, е истина и само истина (но не и цялата истина!). А ако имате някакви бележки по стила и литературните достойнства, причината е само в Джо Куби и по-точно в неговия така наречен „редактор“, а по-точно — литературен негър, компютъра-графоман на „Куби Бук“. Секретарката на Фил щеше да го направи по-добре.

И от мен да мине — благодаря за честта!

Питър Роха

Автономна дълбоководна станция „Мобайл 1200 АТ“, някъде в Мексиканския залив

13:05, април 17–2118

Тъй като юбилярят не спази традицията за изказване на благодарности (както и подозирах), ги поднасям вместо него, но преди това трябва да кажа как стигнахме дотук.

Първоначално идеята беше за „Събрани съчинения“, отпечатани на дървесна хартия. Но библиографията посочи, че средно за всяка от последните 75 години (т.е. без „ранните работи“) Питър С. А. Роха е произвеждал текстове и формули (печатни и с отворен код) в обем средно 1817 стандартни страници, което заедно с илюстрациите би означавало над 300 тома с разумни размери… А нали след последните частични избори двете екологични фракции направиха „функционално мнозинство“ и в Камарата на представителите, и в Сената — и първата им работа бе да ограничат драстично добива на дървесина. Така с квотата, която ни отпусна Департаментът на околната среда, можехме да отпечатаме поредицата най-много в петдесетина екземпляра, и то на възможно най-леката хартия, а само членовете на юбилейния комитет „100 години Питър С. А. Роха“ сме 87 души.

Читать дальше →