Утринта на просветлението

Начало книги

През стъклописите на прозореца навлизаха лъчите на първата есенна утрин от новото Слънцестоене. Дубрейа Булниена четеше безгласно задължителния за новата фаза на лунните съвпадения заклинателен кодекс. Иолдинан Бедволен следеше мисълта на младата жрица, но трудно улавяше смисъла, поради силната болка в ръката. Концентрацията над леещите се, интонационно сдържани изречения, предадени по телепатичен път, му помагаха и донякъде блокираха дискомфорта от скорошното раняване. Погледна към ярките фигури по прозореца, показващи бог Рил Алак, яхнал легендарният кон Даюн, а до него рицаря Рай Зедар, и двамата размахали своите мечове към Господаря, Невидимият дракон. Зад тях, с по-бледи контури бяха загатнати непристъпните върхари на Драккес и Радензам. Те започнаха да се замъгляват.

Жрицата на Триомен усети болката му, но продължи да реди словосъчетанията на древната магия, чиято мощ бе така голяма, че преждевременното прекъсване на ритуала несъмнено щеше да донесе смърт на някой от по-висшите адепти. Иолдинан бе един от тях. Той можеше да се овладее и Булниена му напомни това.

Читать дальше →