Двадесет и първия и бялата пустош

Начало книги

Беше му трудно да си спомня за Доминион Армендимрахсха без да усети остра болка. Болката беше причинена от знанието за настъпила невъзвратима загуба. Загуба на успокоение, ярки образи, светлина и стабилна закрила, изпълваща и най-малката кухина в камъка на хилядолетната постройка. Най-ниските подземни части се намираха дълбоко под морския бряг, а най-високите кули пробождаха с посребрени остриета облаците. Жестоко бе съревнованието между деветте замъка на рода Рай Зедар, които си съперничеха по красота, височина и древност. Разположени почти един до друг и споделящи обща южна крепостна стена, те бяха съвършената гранична верига на брега на Нощния океан.

Девет бяха братята Рай Зедари, славни и величави по подвизи рицари, които издигнаха своите домове на пясъка и ги превърнаха в център на културата и военната мощ на цяла една епоха. Родословното дърво на поколенията на Зедарките беше натежало от плодовете на възхвалата и славата — девет разклонения, които се разчленяваха в повече от хиляда клона на наследници, синове, внуци, правнуци. Всеки мъж беше отличен воин или магьосник, а всяка жена — жрица или лечителка.

Читать дальше →