Убиецът

Начало книги

Някои дни висят над Манхатън като огромни невидими клещи, които бавно стискат града, докато стане невъзможно да дишаш. Глух тътен на гръмотевица отекна в пещерата на Пето Авеню и аз погледнах нагоре, където започваше небето от седемдесет и първия етаж на Емпайър Стейт Билдинг. Подуших дъжда. Беше от онези, които увисват над редиците бетонни небостъргачи, докато се просмучат с прах и остатъци, и когато слязат долу, вече изобщо не са дъжд, а потта на града.

Стигнах до моя ъгъл, пресякох при светофара и се гмурнах в партерната аркада на сградата, в която беше кантората ми. Рядко си правех труда да идвам тук в събота, но клиентът ми не можеше да дойде в друго време освен този следобед, а от думите на Велда разбрах, че той представляваше доста голям интерес.

Още двама души чакаха асансьора — един архитект от надстройката на сградата и едно момче за поръчки от магазина за доставки по домовете от същата улица. И двамата изглеждаха отегчени и изнервени. И на тях денят им беше крив. Асансьорът дойде, влязохме в него, натиснах своето копче и го закарах до осмия етаж.

Читать дальше →