Отмъщението е мое

Начало книги

Той беше мъртъв. Лежеше на пода в пижамата си, мозъкът му бе разпръснат но целия килим, а моят пистолет по някакъв странен начин се бе оказал в ръката му. Разтривах лицето си в безуспешен опит да прогоня мъглата, която се бе загнездила в ума ми, но ченгетата не ми позволяваха да сторя това. Един от тях държеше ръката ми и ме обсипваше с въпроси, от които болките в главата се засилваха още повече, а другият ме удряше с влажен пешкир, докато не почувствах, че всеки момент ще се разцепя на две.

— По дяволите, престанете! — едва изговорих аз. При тези думи единият от тях се захили и ме блъсна обратно на леглото.

Не можех да мисля, не можех да си спомня нищо, в мен бушуваше горещ поток, готов всеки момент да изригне. Виждах само мъртвия момък в средата на стаята и пистолета си. Моя пистолет! Някой ме сграбчи за ръката и ме изправи, въпросите започнаха отново. Това беше повече, отколкото можех да понеса. Ритнах го с все сила в слабините. Дебелакът в панамената шапка изчезна от полезрението ми и започна да мучи, сгънат вероятно като джобно ножче. Може би съм се засмял… не знам. Във всеки случай нещо издаде дрезгави, пресекнали звуци.

Читать дальше →