Кървав изгрев

Начало книги

В ден като днешния — събота, доста хора се женят, и аз бях решил да направя същото. Едва зазоряваше и е направо идиотско да си буден в пас като този, но изобщо не можех да мигна от разни мисли какво точно ще става през настъпващия ден. Пред очите ми беше Рондин — гола и зовяща, дори и така — дълбоко заспала в леглото си, едва на няколко преки оттук към центъра. Съвсем скоро нямаше да я има и тази нещастна миля разстояние, която ни разделяше.

В главата ми бе вече съчинена категорична оставка, която щях да връча на Мартин Грейди. Определено нямаше да му хареса. Сигурен съм, че би направил всичко, за да ме спре, но сега вече той „не върви“. Времето на пистолетите отминава. Всичко явно отива към разведряване и руснаците вече могат да ме извадят от списък „А“. Които и да са бъдещите мишени, определени от Грейди за мен, вече ще могат да дишат по-спокойно, защото просто няма да се намери никой друг, достатъчно добър и толкова бърз като мен, че да се справи от всяко положение. Нито пък би се забавлявал колкото аз. Излишна скромност не ме тормози, защото това си е самата истина.

Читать дальше →