Дългото очакване

Начало книги

Автобусът изкачи склона и пред погледа ми се откри Линкасъл сгушен в шепата на планините подобно на кутия със скъпоценности и блестящата луна над него. От това разстояние авенютата и улиците изглеждаха като блестящи и пъстри дантели, изтъкани от обикновените лампи и неоните, феерия, продължаваща далеч след полунощ, с гърчовете и писъците на фалшиво, бутафорно веселие.

Извадих плика от джоба си и го накъсах на дребни парченца, които падаха в скута ми, след което отворих прозореца и ги изхвърлих в нощта.

Дебеланата зад мен заби тлъстия си показалец в рамото ми и произнесе:

— Ако нямате нищо напротив, затворете прозореца.

Каза го така, сякаш бях някакво непослушно хлапе.

Аз и казах:

— Ако нямаш нищо напротив, затваряй си устата.

И тя си я затвори. Цял ден не беше спряла да меле. Коментираше неуморно всичко — от начина, по който шофьорът управляваше бричката до шума който вдигаше бебето отпред, но тоя път си я затвори така плътно, че чак устните и побеляха.

Читать дальше →