Аз, единакът!

Начало книги

Заклещиха ме в един бар на Второ авеню и изчакаха блъсканицата от вечерящи да се източи навън, преди да стегнат обръча — двама нафукани усмихнати левенти с последен модел „Келис“ с тясна периферия, които им помагаха да се смесят с тълпата от млади дребни чиновници.

Но и двамата имаха едва забележимо изкривяване на лявата ръка, което се получава от прекомерно дългото носене на пистолета само от едната страна и което все пак ги правеше малко по-различни.

След като влязоха, те издърпаха столовете от двете ми страни и се подготвиха да действуват рутинно, но аз им спестих всички неприятности, които бяха предполагали, че ще им създам. Довърших си питието, прибрах рестото и се изправих.

— Тръгваме ли?

Без да променя размера на усмивката си, единият от тях, с бледосини очи, каза:

— Тръгваме.

Аз се ухилих, кимнах на бармана и тръгнах към вратата. На улицата едно нежно подбутване ме насочи на север, а след това друго ме накара да завия зад ъгъла, където беше паркирана колата. Единият седна зад волана, а другият от дясната ми страна. Не усетих пистолетът му да се отрие в бедрото ми на височината, на която би трябвало да се намира, и по това заключих, че момъкът от дясната ми страна го държеше в ръката си.

Читать дальше →