Вампирите и градът

Начало книги

— Осем и двадесет вечерта, бял мъж, метър и осемдесет, осемдесет килограма, около двадесет и пет годишен, излиза от бяла Хонда Сивик — промърмори Остин Ериксън в мини магнетофона. Той коригира сгъваемия нощен обектив на бинокъла си и го увеличи върху обекта от другата страна на паркинга. Човекът не изглеждаше въоръжен. Нещо повече, носеше една огромна чаша ароматно кафе и плик с понички. Късметлийско копеле. Обикновено, това щеше да се сметне за… е, нормално. Но тук бе паркингът на Дигиталния вампирски канал. Нищо не беше нормално. Особено след залез-слънце. Остин смени бинокъла си с 35-милиметрова камера и хвърли още един поглед към мъжа.

— Обектът е човек. Влиза.

Човекът носеше закуска в ДВК? Не осъзнаваше ли, че самият той можеше да е закуската? През паркинга премина сноп от светлина, след което бавно изчезна, когато вратата се затвори. Отново стана тъмно. Остин бе паркирал черната си Акура1 в сенчестия ъгъл на този паркинг в Бруклин. Големият склад, в който се намираше ДВК, беше тъмен, а всички прозорци — затъмнени. Само три букви — ДВК — блестяха във флуоресцентни червени светлини над входната, лакирана в черно врата.

Читать дальше →