Последна песен

Начало книги

Рони се взираше през прозореца на спалнята и се питаше дали пастор Харис вече е в църквата. Предположи, че сигурно е там, и вперила поглед в разпенените вълни, се почуди дали той все още забелязва струящата светлина през цветното стъкло над него. Едва ли — поставиха прозореца преди повече от месец, а пасторът навярно беше твърде зает, за да съзерцава играта на багрите. Рони се надяваше поне някой новодошъл в града да се е отбил тази сутрин в църквата и да е изпитал същото вълшебно усещане, което бе завладяло нея, когато в онзи студен септемврийски ден зърна водопада от лъчи. Надяваше се и посетителят да се запита откъде ли са взели този прозорец и да поспре за миг да се наслади на красотата му.

Беше будна от час, но още не бе готова да посрещне деня. Тази година ваканцията беше необичайна. Вчера заведе по-малкия си брат Джона на разходка край брега. Тук-там по верандите на околните къщи имаше коледни елхи. По това време на годината плажът беше изцяло на тяхно разположение, но Джона сякаш не забелязваше вълните и чайките, които го очароваха само допреди няколко месеца. Вместо това поиска да отидат в работилницата, но и там се задържа едва няколко минути и си тръгна, без да отрони дума.

Читать дальше →