Един ден, един живот

Начало книги

Питам се възможно ли е наистина човек да се промени. Или пък характерът и навиците очертават неизменните граници на живота ни?

Средата на октомври 2003 година е и аз размишлявам над тези въпроси, наблюдавайки как една мушица неистово кръжи около лампата на верандата. Сам съм навън. Съпругата ми Джейн спи на горния етаж и не се разбуди, когато се измъкнах от леглото. Късно е, полунощ дойде и отмина, а във въздуха се долавя свежа мразовита жилка, която обещава ранна зима. Облечен съм с плътен памучен халат и макар да смятах, че ще успее да ме предпази от хладината, забелязвам, че ръцете ми треперят, преди да ги пъхна в джобовете.

Над главата ми звездите са като сребърни точици по катранено платно. Откривам Орион и Плеядите, Голямата мечка и Северната корона и си казвам, че би трябвало да ме вдъхновява съзнанието, че не просто наблюдавам звездите, а се взирам в миналото. Съзвездията греят със светлина, излъчена преди еони, и аз очаквам да ме споходи нещо — словата, които би използвал поет, за да озари загадките на живота. Но нищо не идва.

Читать дальше →