Гатор

Начало книги

Нещо скочи в мрака и запляска с мъничките си крачета. Лъдлъм дори не си направи труда да погледне. Без съмнение беше плъх — каналите гъмжаха от тях и — е, ако Лъдлъм бе успял да свикне с невероятната смрад, със сигурност щеше да се справи и с гадните гризачи.

Това бе седемдесет и четвъртата нощ, която прекарваше в дебнене из каналите под Ню Йорк. Носеше жълт дъждобран, гумени ботуши и мощно фенерче — от онези с огромна батерия под дръжката.

На повечето места таванът бе на сантиметри от главата му; в определени точки му се налагаше да се навежда, за да мине. Водата постоянно капеше върху качулката му. Осветяваните от лъча на фенерчето му стени бяха хлъзгави от кондензацията или покрити със слуз. Можеше да чуе тътена на трафика някъде там горе, никога не стихваше, дори късно нощем. Понякога долавяше металическото стържене на завиващото метро. Също и неизменния фон на звука от стичаща се вода; на това място бе дълбока едва няколко сантиметра, но другаде се изливаше в истински потоп, особено след дъжд.

Читать дальше →