Едип цар

Начало книги

Едип, когото вред наричат „Славният“.

(Към жреца на Зевс.)

Но, старче, говори сега (прилично е

за тия да говориш ти), защо сте тук,

от страх ли, или пък с молба? Готов съм аз

да ви помогна всякак. Без сърце ще съм,

ако не трепна пред това събрание.

ЖРЕЦЪТ

Едипе, властелине на земята ми,

пред твоите олтари сме насядали —

деца с крила безсилни още, грохнали

жреци (на Зевса аз съм жрец) и тия тук

отбор момци. Народът пък със клончета

в ръце е пред Паладините храмове2,

сред стъгдите, при пепелта пророческа

на Аполон3. Ти виждаш сам как бурята

тресе града ни и глава не може той

да вдигне днес от тази бездна кървава.

Загива — плодовете съхнат в нивите,

загива — мре добитъкът, безплодни са

родилните страдания на майките.

Градът ни е сразен от огненосния

страхотен Мор. Гнети ни той, а къщата

на Кадъм запустява, и стенания

и вопли пълнят мрака в преизподнята.

Ни аз, нито момците сме насядали

пред теб като пред равен на безсмъртните,

Читать дальше →