Антигона

Начало книги

Ще те намразя заради словата ти!

Омразна ще си с право и на мъртвия!

Но остави ме с моето безумие

да страдам! Знам, не ще пострадам толкова,

че да не бъде мойта смърт — прекрасна смърт!

ИСМЕНА

Върви, щом искаш, ала знай — безумна си,

и пак с любов към тебе гледат своите.

(Излизат.)

ХОР

Първа строфа

Ясно слънце Ле, светлина

        тъй прекрасна — за първи път —

        в Тива, в седмовратния град!7

Изгря и ти, око на деня —

        цял в позлата, — и прелетя

        през диркейските води8,

        па удари със остра юзда

        и подгони със вихрен бяг

        белощитният аргоски воин9,

        цял в оръжие стегнат.

Него тук, против нашата родна земя,

Полиник подир толкова бурния спор10

ни доведе. А той с пронизителен вик —

сякаш хищен орел — връхлетя връз града,

под крила белоснежни прикрил рамене,

с неброими стрели

и със шлемове с гриви развени.

Първа антистрофа

        Спрял над нашия град, със взор

        вперен, с копия, жадни за кръв,

Читать дальше →