Пламенно

Начало книги

— Кълна се в тялото Христово! — проклинаше Тевис Стюарт, чернокосият граф на Дънмор. — Кълна се в тялото на разпнатия на кръста Христос и в сълзите на пресветата Дева, че ще си отмъстя!

Той беше застанал насред димящите развалини на „Калкърин Хаус“, ноздрите му поемаха миризмата на смъртта, а в очите му гореше силен гняв. Започна да вали пороен дъжд и само направи неприятната миризма по-силна.

— Заради нея всичко това се стовари на главите ни! — каза Робърт Хамилтън, младият земевладелец на „Калкърин“.

Момчето беше готово да заплаче. През последните три години беше загубило майка си, която умря от родилна треска, и баща си, който беше загинал по време на една от нескончаемите гранични вражди. Домът беше всичко, което му беше останало, а сега изведнъж и той беше преминал в небитието. И как щеше сега да се грижи за по-малките си сестри и брат? Как щеше да си намери съпруга, като нямаше приличен дом, в който да я заведе? Домът му се беше превърнал в развалини. И защо? Заради онази кучка, по-голямата му сестра! Красивата Юфимия, с нейната тъмночервена коса и блестящи сини очи. Юфимия, с нейния весел смях и иронична усмивка. Юфимия, курвата! Време беше Тевис Стюарт да узнае истината. Не биваше да търси отмъщение заради Юфимия Хамилтън, чиято чест отдавна не съществуваше. Но графът не знаеше това.

Читать дальше →