Речният бог (Книга втора)

Начало книги

Един от царските ловци ни забеляза отдалеч и радостно започна да ни маха.

— Търсихме ви по лична заповед на фараона — обясни ни той, докато идваше към нас.

— Значи царят се е спасил от бурята? — попитах аз.

— Да, и вече е в двореца си в Елефантина. Заръча да заведем господарката Лострис при него веднага щом я открием.

Когато стъпихме на кея пред двореца, Атон вече ни чакаше. Не можеше да прикрие огромното си облекчение, че господарката ми е жива и здрава, и докато се оправяхме, ни заразправя новините:

— Намерени са труповете на двадесет и трима нещастници, загинали в бурята — в гласа му се усещаше едва ли не задоволство. — Всички мислеха, че ще ви открием и вас някъде погребани от пясъците. Но аз лично се помолих на богинята Хапи за вашето спасение и ето ви здрави и читави.

Изглеждаше толкова доволен от себе си, че чак ми стана досадно как приписва оцеляването ни единствено на глупавите си молитви. Остави ни само колкото да се изкъпем и да се намажем с благовонни масла, след което ни поведе при фараона.

Читать дальше →