Дете 44

Начало книги

Сега, когато Маря беше решила да умре, щеше да се наложи котката ѝ да се грижи сама за себе си. Тя вече достатъчно се бе грижила за нея. Отдавна плъховете и мишките бяха изловени и изядени от селяните. А после бяха изчезнали и домашните животни. Всички, с изключение на едно, тази котка, нейният приятел, която беше скрила. Защо не я уби? Имаше нужда от нещо, заради което си струва да живее, нещо, което да защитава и обича — нещо, заради което да оцелее. Беше си обещала да продължи да я храни до деня, когато вече няма да може да храни себе си. И този ден беше днешният. Вече беше нарязала кожените си ботуши на ивици, беше ги сварила с коприва и семена от цвекло. Беше ровила за червеи и дъвкала дървесна кора. Тази сутрин, бълнувайки от глад, загриза крака на кухненския стол, докато във венците ѝ не се забиха дървени тресчици. Като я видя, котката избяга, завря се под леглото и отказа да излезе дори когато Маря коленичи и я извика по име, за да я приласкае. В този миг Маря реши да умре, защото нямаше какво да яде и кого да обича.

Читать дальше →