Красиви момичета

Начало книги

Първия път, когато изчезна, майка ти ме предупреди, че ще е много по-лошо да разберем какво се е случило с теб, отколкото да останем в неведение. Постоянно спорехме за това, защото споровете бяха единственото, което ни крепеше.

— Подробностите около случилото се няма да те накарат да се почувстваш по-добре — предупреждаваше ме тя. — Подробностите ще те сломят.

Бях човек на науката. Нуждаех се от факти. Независимо дали го желаех, или не, умът ми постоянно си създаваше хипотези. Отвлечена. Изнасилена. Осквернена.

Разбунтувала се.

Такава беше теорията на шерифа или по-скоро оправданието му, когато искахме отговори, които той не можеше да ни даде. Майка ти и аз винаги сме се радвали тайно, че си толкова своеволна и пламенно отстояваш принципите си. След като изчезна, осъзнахме, че това са качества, които определят младите мъже като умни и амбициозни, а младите жени като проблемни.

— Момичетата постоянно бягат. — Шерифът свиваше рамене, все едно ти беше кое да е момиче, все едно щеше да мине седмица, месец, може би дори година — и просто щеше да се върнеш при нас с вяло извинение, че си заминала с някое момче или си поела на презокеанско пътешествие с някоя приятелка.

Читать дальше →