Ласитър спира Похитителя на жени

Начало книги

Последните изстрели бяха заглъхнали и за няколко минути в малката долина, край потока с дървена хижа, над която се издигаха огромни дървета, се възцари тишина. Хамбарът, в който бяха складирани кожи, инструменти и сено за зимата, беше обхванат от пламъци. Към синьото небе се издигаха гъсти облаци дим.

На няколко стъпки пред блокхауса беше застанал широкоплешест мъж с посивяла брада и овехтели дрехи от дивечова кожа, обшити с ресни. Той знаеше, че е загубил, но по ъгловатото му лице нямаше и следа от примирение.

Точно обратното. Обрулените му от вятъра черти изразяваха диво упорство. Този човек беше Андрю Кейн — трапер и ловец на диви коне.

Той мрачно се вгледа в тримата мъже, които тъкмо излязоха на открито от сянката на многобройните елхи и върби, обграждащи двора на малкия имот откъм реката.

Тримата се ухилиха с дяволско задоволство.

— Можеше да си спестиш цялата тупурдия, Кейн — заговори мъжът, който явно беше шеф на бандата. — Направи грешка, че се опита да се отбраняваш и стреля по нас. Смъртоносна грешка, защото уби един от приятелите ми. Сега добрият Бърт лежи под дърветата край потока и никога няма да се изправи на крака. Това е непростимо. Не биваше да се горещиш толкова, Андрю Кейн.

Читать дальше →