Шпага с рубини

Начало книги

Нещо става с мен. Не знам какво е, но нещо става! Само да не падна, да се подпра на зида!

Така. Ще изчакам малко, може би ще мине. После ще се опитам да се върна и да седна. Две-три крачки, не е далеч.

Като че преминава, но не съм много сигурен. Какво беше това? Все едно, ще постоя още до зида. Виждам, чувам, усещам камъка под пръстите си, значи съм по-добре. Остава само да събера сили и да пристъпя до мястото си.

Може би… да, сега! Крачка, втора. Сядам, ръцете са здраво на масата. Чудесно! Няма да бързам, ще се огледам.

Нищо няма, всичко е както си беше. Наоколо е същата таверна, същите мъже са по масите. Не се е променило нищо. Светлините от лоеничетата играят по стените и лицата, шумът си е все такъв — говорят и викат. Там вдясно някой дрезгаво пее. Насреща ми седят както преди малко старият Йожен и кожарят Матиас. Оставили са каните си и се взират учудено в мен.

— Какво има, месир? Защо се върнахте?

Читать дальше →