Бягството на Чарлз Финей

Начало книги

Високият, леко прегърбен мъж вървеше по покритата с плочи пътека между зданията. Вървеше, без да бърза, замислен за нещо свое, толкова погълнат в разсъжденията си, че дори неволно движеше устни, сякаш разговаряше с някого. Той приближи до портала все така леко унесен, мина покрай стоманените перила и застана пред широкото остъклено гише на портиера. Бръкна в джоба на сакото си, извади перфорирана по ръбовете карта-пропуск и я пъхна в отвора под стъклото. Портиерът се извъртя на своето столче и плъзна очи по стенда вляво. Между дългите редици сигнални бутончета намери едно и го натисна. До бутончето светна за миг синьозелено число и угасна — часът и минутата бяха маркирани.

Портиерът върна картата на мъжа и се усмихна:

— Е, приятна вечер, господин докторе!

Мъжът бутна здравата никелирана кръстачка, която му препречваше пътя, и излезе навън. Отправи се мудно към паркинга вдясно от изхода. Колата му — малък син „Нисан“ — беше паркирана наблизо. Отключи, хвърли чантата си на съседната седалка и се настани зад волана.

Читать дальше →