Траксас и монасите воини

Начало книги

Макри се появи във „Възмездяващата секира“, препасала сабята и стиснала познатия бележник с философски записки под мишница. По шията й се стичаха едри капки пот.

— Навън е по-горещо от оркски пъкъл — оплака се тя.

Изломотих в знак на съгласие. За повече нямах сили. Вътре също бе по-горещо, отколкото в оркски пъкъл. Силите ми стигаха колкото да надигам халбата с бира.

Смяната на Макри тъкмо започваше. Тя свали наметалото, с което излизаше навън, и го хвърли зад бара, след това напръска лицето и раменете си със студена вода. Тънки ручейчета се плъзнаха надолу между халките на металната и препаска — облекло, което подчертаваше достойнствата на прекрасното й тяло и й осигуряваше солидна порция от бакшиши от страна на докери и моряци, варвари наемници и прочее отрепки, каквито идват да се наливат в нашата кръчма.

Макри обитава една малка стая на горния етаж. Аз също живея тук, но моите стаи са в дъното на коридора и са два пъти повече. Казвам се Траксас и когато жегата поспадне и движенията, поне моите, станат възможни, си изкарвам прехраната като частен детектив.

Читать дальше →