Песнопение

Начало книги

Изгревът над Изпепелената пустош беше ужасяващо величествен. Горянските съгледвачи го посрещаха всяка сутрин на поста си пред Портата на пазителя.

Първо в хладния въздух се разнасяше мирис на сол и пясък. След това небето се оцветяваше в тъмнолилаво, проточваха се извити червени ивици, разпрострени над равнинния хоризонт отвъд ниските хълмове, маркиращи уимския път към останките от Стария свят. В този миг, преди сърдитото червено слънце да се издигне, светът замръзваше тих и неподвижен.

Днес, точно в този момент една кафява птичка се спусна към мрежата на командира на стражата.

Той разви малкия свитък, закачен за крачето й, и се обърна към идващата от изток пурпурна светлина. След това подсвирна сигнала за трета тревога и предните постове мигновено се омагьосаха, потъвайки в сутрешните сенки.

Командирът шифрова бързо съобщение до Едрик, първия капитан на горянските съгледвачи, и го подаде на птичаря.

Читать дальше →