Рубинът

Начало книги

Лицето му тънеше в сянка.

Но дори и тъмнината не успяваше да скрие изкривените му от ярост черти.

По дяволите, тая кучка! Беше я предупредил. Беше направил дори нещо повече.

Но те никога не слушаха. Знаеха само да хленчат и да се усмихват превзето. Или пък да се разревават. Това беше най-досадното от всичко.

Господи, как ги мразеше! Как ненавиждаше отпуснатите им овлажнели устни, лъскавите им лукави очички, фалшивата им страст, когато се извиваха и тръпнеха под тялото му, сякаш от удоволствие.

Разбира се, те никога не успяваха да го заблудят. Вече знаеше, че с пари могат да се купят много неща.

Но той имаше нужда от тях, макар че мразеше тази своя срамна слабост повече от всичко.

С присвити очи изучаваше безпорядъка в малката влажна стая. Смачкани чаршафи. Пръснати фиби. Мръсни женски дрехи, разхвърляни по пода.

Тялото на нещастницата лежеше на леглото, без да помръдва.

Кучка! Всички са такива.

Присви тънките си устни с отвращение. Беше й казал какво иска от нея още в началото. При вида на златото веднага се бе съгласила, но после се отметна, както правеха всички.

Читать дальше →