Утопия

Начало книги

Изгарящото слънце го принуди да отвори очите си. Гърбът го болеше, вратът му беше схванат, а мускулите отказваха да се подчинят на всеки напън, който осъществяваше. Лежеше върху нещо твърдо и неудобно. Когато отвори очи и се огледа, осъзна, че се намира на някакво поле. Пустош и тишина се разстилаха наоколо, сякаш някой бе изтребил всичкия живот на планетата. След няколко опита да се изправи и вълните на болка преминаващи през тялото му, той стана и заоглежда местността. Не можа да види къде свършва полето. То бе засято с пшеница, която беше станала около метър висока, и в цялата тая обстановка имаше нещо приятно и красиво, нещо успокояващо и приветливо.

Той не можа да си спомни защо се намира на това място. Място, което всъщност не познаваше. Нямаше и представа в този момент как се е озовал тук. Опита се да си спомни какво е правил за последно, но и това му убягваше. Той не беше от хората, които се напиваха или надрусваха. Не беше и от хората, които бяха болни от нещо, което можеше да ги доведе до това му състояние — на безпонятие. Каква ли бе причината тогава Той да се озове на това пусто място?

Читать дальше →