Дълъг кошмар за лека нощ

Начало книги

Андерс Хорски се събуди от бебешкия плач, кънтящ в ушите му. Звукът идваше от източник, който сякаш се намираше точно над главата му. Той се изправи и седна на леглото, търкайки лицето си с длани. Искаше да изгони този плач — този адски плач, който го изкара от приятната прегръдка на съня. Изправи се и изпъна тялото си, което от напъна изпука два-три пъти. В стаята бе много тъмно и нищо не се виждаше. Дори двуминутното взиране в нищото не спомогна за разпознаването на някой детайл. Като слепец, познаващ добре обстановката, той заопипва студената стена за превключвателя на осветлението. Такъв нямаше. Как бе възможно такова нещо? Доколкото той познаваше човешките обичаи и нрави, трябваше да има превключвател за осветлението, та нали във всеки дом, във всяка стая, дори във всяко помещение, независимо дали беше за живеене или просто за съхранение на зимнина и ненужни вещи, имаше такъв.

Обзет от моментна фобия за безпомощност, той не можа да измисли по-добро решение от това просто да извика. Крясък, два, викове. Стаята, сякаш полупразна, отразяваше всеки звук и го трансформираше в зловещ стон. Преди да се усети, Хорски вече бе започнал да блъска по стената и да крещи още по-озверяло. Въпреки напъните му за някакво решение и изход от ситуацията, ясно беше, че няма да се измъкне от тази примка. В този момент на безпомощност той си помисли, че е на мястото на муха в паяжина. Тя бе свободна да се опитва да се откъсне от лепкавата материя колкото си искаше, но това разбира се бе невъзможно. Предвиждайки фаталния си край обаче, тя нямаше нито за миг да престане да се съпротивлява, до момента на страшната ръзвръзка: мига на нейната смърт и пиршеството на паяка-владетел на паяжината.

Читать дальше →