Място за почивка

Начало книги

В осем часа и десет минути сутринта на един студен ноемврийски ден шофьор на камион на име Гас Джардин, сънен от целонощното превозване на стоки, изтегли колата си от главното шосе в разширена отбивка, обозначена като „Място за почивка“. Той слезе с прозявки от камиона и протегна нагоре изтръпналите си ръце. Пое дълбоко влажния въздух, махна кожената си шапка и разтърка плешивия си скалп; клекна и разтри вкочанените си бедра. После отиде до пясъчната алея и запали цигара.

Доставките често принуждаваха Гас Джардин да кара по този път. Мястото му помагаше да отвори очи, преди да е влязъл в града, и той го харесваше. Намираше се в самите покрайнини на града. Той мислеше за мястото като за свое собствено, особено пясъчната алея, която водеше надолу под арка от бели брези до един кристално чист поток. Мястото беше тихо, на един хвърлей от грохота на трафика и винаги усамотено.

Точно тази сутрин обаче алеята бе блокирана на една трета от дължината й от малка кола. Предната седалка беше празна, а на задната имаше наведена напред жена. Очите и бяха отворени, но неподвижни.

Читать дальше →