Играта

Начало книги

Зад стените на бункера очевидно вече се развиделяваше. Пламтящите червени цифри на часовника над мониторите показваха 3.58. Всяко мигване на циферблата отнемаше по една секунда от оставащите сто и двадесет. Оставаха вече сто и петнадесет, сто и четиринадесет, сто и тринадесет…

Суил се прозя широко и неловко почеса врата си с цялата си лява длан. Пръстите на дясната ръка както обикновено лежаха на разстояние два сантиметра от бутона за обща тревога, както беше по указанието. Те стояха неподвижно в това положение вече почти два часа. Скоро щеше да дойде Кобрински и да застъпи своята смяна от нощното дежурство. Тогава дясната му ръка ще отпочине. Ще може да я пораздвижи.

Осемдесет и две, осемдесет и една, осемдесет. През цялата смяна екраните се държаха спокойно, не преливаха в ярки цветове, не се размазваха контурите, не светеха заплашителни точки и чертички. Небето над огромните пространства на държавата беше ясно. Тъмносиният космос, изпъстрен от песъчинките на познати звезди, не заплашваше с нахлуване на вражески ракети.

Читать дальше →