Никога преди залез

Начало книги

Започвам да се тревожа. Лицето на Мартес се мержелее в леката мараня, предизвикана от четири халби бира. Ръката му е на масата, близо до моята, виждам тъмните косъмчета отгоре ѝ, сексапилните изпъкна­ли кокалчета на пръстите му и слабо издадените вени. Моята се придвижва към нея и в същия този миг ръка­та на Мартес се изтегля светкавично, сякаш под маса­та ги свързва ластик. Като рак в дупката си.

Поглеждам го в очите. На лицето му е изписана приветлива, искрена и сърдечна усмивка. Чувствам го едновременно безбожно привлекателен и съвърше­но чужд. Очите му са компютърни икони, безизразни шарки, скрили зад себе си необятно количество чуде­са, достъпни само за способните да ги отворят.

- Защо ме извика на бира? Какво очакваше?

Мартес се обляга назад. Тъй отпуснат. Тъй безгри­жен.

- Приятен разговор.

- Нищо друго?

Поглежда ме, сякаш съм разкрил нещо ново за себе си, нещо смущаващо, но незначително. Такова едно, малко компрометиращо, без обезателно да влияе на добрите трудови взаимоотношения. Като че ли дезодорантът ме е издал.

Читать дальше →