Ужасът

Начало книги

Отварянето на вратата към бетонната тераса усили глухия тътен и разкри мрачна еднообразна гледка. Почти черни стръмни скалисти склонове с върхове, губещи се в облаци изпълваха околността във всички посоки. Всичко, с изключение на малките, надаващи пронизителни писъци, зареяли се във вкамененото ниско небе сенки, бе замръзнало неподвижно. Пинкърсън пое дълбоко острия леден въздух, загледан нагоре. Това причини пристъп на ужасна кашлица, който го накара да се превие. Едва сега, насълзените му очи се спряха на човек, стоял незабелязано до момента край железните перила на площадката. Той му хвърли леко раздразнен поглед, издухвайки дима от цигарата си. Пинкърсън му кимна и направи няколко крачки към перилата. Той понечи да заговори непознатия, но само успя да изхрипти, преди дробовете му да се раздерат от нов спазъм. С рязко движение, стоящият до него хвърли цигарата в пропастта, обръщайки се към вратата. Пинкърсън отговори с неразбиращо вдигане на рамене на звука от затварянето й, докато изпращаше с поглед огънчето, което изчезна в дълбините на мъгливата бучаща бездна. След малко той самият понечи да запали, но часовникът му иззвъня и той с неохотна стъпка тръгна към вратата.

Читать дальше →