Психонавтите

Начало книги

То. Е.

Синева. Празно. Тъмнина. Много. Оттук. Зелено. Тласък.

Пропадане. Болка. Ускорение. Долу е. И червената светлина. Навсякъде. Бързо.

Прокрадване. Накъде? Това е. Изчезва. Отново. Нагоре. Сега. Идва ли? Още веднъж. Трябва. Готово.

А сега? Нов опит. Ето го сиянието. Какво става? Ще се опитам още веднъж. Аз? Като че ли се връщам. Този път трябва да успея. Кой е? Не съм това. Отново. Спокойствие. Пак се разпадам. Губя се! Дали е това? Ще достигна. Ето. Успях. Но къде…

Шумовете внезапно изпълниха тъмнината наоколо. Да, това бе човешки говор, но той беше странно неразбираем. Звуците се преплитаха и раздалечаваха, но всичко бе само шум. Очите се отвориха, но нахлулата ослепителна светлина ги накара да се затворят отново. Внезапно някой извика:

— Вижте, идва на себе си!

След миг, той усети надвиснали сенки и точно в този момент един глас го оглуши, прошепвайки му:

— Добре дошъл! Как си, момче?

Журналистите бръмчаха толкова силно и досадно, че Фридман се безпокоеше дали няма да избухне в следващия момент.

Читать дальше →