Нощем на чужда планета, дванадесет парсека от Дзира

Начало книги

Вече два часа се лутаха в мрака на нощта, в отровната за тях атмосфера на чуждата планета, защитени от многопластовата тъкан на скафандрите. Някъде зад тях в тъмнината бе останал корабът им — зловеща пародия на могъщата машина преди сблъсъка, а сега — само купчина безжизнен метал, който никога няма да полети отново, гробница за четири същества, подобни на Таар и Лиар.

Вървяха един зад друг, влачеха крака из този пущинак от странно извисени стълбове, досущ като растения — неравномерните образувания се разклоняваха нагоре, образувайки плътен покрив, през който рядко проникваше светлината на звездите и на големия жълтеникавобял спътник. Напредваха пипнешком, завързани с тънко въже един зад друг, спъваха се о стъблата на растенията, падаха изтощени на земята, защото гравитацията на тази планета беше два пъти и половина по-силна, отколкото в родината им Дзира, ставаха отново, за да продължат мъчителния си път. Все още намираха сили — отпред се влачеше Лиар Биолога, зад него — Таар, който допреди два часа бе вторият пилот на кораба. Два часа… две вечности.

Читать дальше →