Марсианци, разбира се, няма

Начало книги

Макар че оттогава измина толкова време, още си спомням всяка подробност. Нищо чудно, нали този реферат беше резултат и завършек на обширни приготовления и специални изследвания. Един дребен пропуск би поставил под съмнение успеха на десетилетен напрегнат труд.

Опасността от подобно нещо изглеждаше още по-голяма, когато малко преди това отново се беше заговорило за „извънземните“. И то само защото от случайното съвпадение на няколко неизяснени обстоятелства група учени — по съвсем ненаучен начин — бяха направили напълно несъстоятелния извод, че е възможно (!) космически кораб (!) на извънземни същества (!) да е посетил Земята! Светещата точка, която през нощта на четиринадесети август била съзряна над северния Атлантически океан, представлявала този космически кораб. И всичко с единствената обосновка, че по-късно не била забелязана повече — „космическият кораб“ отново бил отлетял! Радиовълните, които няколко станции били уловили, бяха квалифицирани като „сигнали от космическия кораб“, а „летателното тяло“, което един ден преди това абсолютно некомпетентни хора уж били видели над различни селища на щата Невада, било, разбира се, „ракетата за приземяване“. Да, имаше дори специалисти, които смятаха тези видения за реални. И оттук нататък вестниците! „Отново НЛО над Съединените американски щати“, „Заплашва ли ни нашествие от Юпитер?“, „Послание от мъглявината Андромеда“, „Марсианци възвестяват приближаването на страшния съд!“, „Търговията с Марс — край на стагфлацията?“ — за да изброя само няколко от напечатаните с едри букви заглавия в различни американски списания. Но не само в САЩ, навсякъде изведнъж се появи повишен интерес към проблемите на живота във Вселената, като че ли само беше чакан повод.

Читать дальше →