Диорама

Начало книги

Посещението си в музея на звездните пътувания дължа на Алберт. Той е мой колега, заедно следвахме и стажувахме. След това летяхме заедно по линията до вътрешните планети. Но когато въведоха хиперпространствения двигател и междузвездните полети зачестиха, съвсем се изгубихме от очи. Отведнъж куцо и сакато поиска да лети към звездите, а освен нас, неколцината междупланетни „шофьори“, нямаше други с космически опит. Затова ни преквалифицираха и изпратиха на далечни полети; първо Алберт, после мен.

Междувременно и двамата имаме вече по няколко междузвездни полета зад гърба си, но нито веднъж не се срещнахме. Когато единият се завръщаше на Земята, другият беше на път. Едва след завръщането ми от Прокион го видях отново, моят едногодишен отпуск започваше, а неговият тъкмо свършваше. Не е вярно, че по време на дългите полети човек става мълчалив, напротив — става приказлив. Някои водят обстоятелствени разговори със себе си, когато летят сами. Аз нямам този навик, но когато си намеря събеседник…

Читать дальше →