Мегре и сянката върху пердето

Начало книги

Беше десет часът вечерта. Желязната порта на градината бе заключена и площад „Де Вож“ беше безлюден с блестящите следи от коли по асфалта, непрестанния ромон на фонтаните, останалите без листа дървета и монотонните очертания на съвършено еднаквите покриви на фона на небето.

Под сводовете, опасали като с приказен пояс площада, бяха останали много малко светлини — само в три-четири магазина. Мегре видя цяло семейство да вечеря в един от тях сред погребални венци, украсени с перли.

Опитваше се да разчете номерата над входните врати, но едва бе задминал магазина с погребалните венци, когато дребничка фигура изникна срещу него от сянката.

— С вас ли говорих по телефона преди малко? Вероятно отдавна дебнеше появата му. Въпреки ноемврийския студ не беше облякла палто върху престилката си. Носът й се беше зачервил от студа, а погледът й бе тревожен.

По-малко от сто метра по-нататък, на ъгъла на улица „Дьо Беарн“, полицай в униформа стоеше на пост.

Читать дальше →