Тих нашепващ глас

Начало книги

За първи път Брус Робъртсън видя кутийката сред купчината всевъзможни вехтории върху една сергия; беше в Лондон, на улица Петикът Лейн. Кутийката беше малка — около три дюйма на дължина, два — на ширина, а на височина не повече от три осми от дюйма. Направена беше от някакъв метал (може би от алуминий) без всякакви украшения, ако не се смята странният монограм на капака.

Като че ли някакъв спокоен глас прошепна на Робъртсън:

„Глупаво ще е от твоя страна, ако не купиш тая кутийка.“

Робъртсън взе кутийката. Търговецът, малко човече с ястребов профил и островърха рижа брадичка, подозрително го гледаше с черните си святкащи очи. Робъртсън замислено определи на ръка колко тежи кутийката и се учуди от заинтересоваността си. Странна вещ — дума да няма. Съвсем тъничка линийка — не по-дебела от косъм — я разделяше, но изглежда кутийката не можеше да се отвори. Беше студена и поразително лека.

„Хайде — подкани го гласът, — купи я. Не се бави.“

Читать дальше →