С огън и чук

Начало книги

Вечерта, когато палачите на Имперския проконсул дойдоха да вземат баща му, Рас Дуайър насила се застави да изпълнява задълженията си в храма. Те хванаха стареца, когато той се канеше да влезе в храма, тъкмо преди слънцето да залезе. Рас чу за това от един послушник, но решително стисна зъби и продължи започнатото. То трябваше да бъде завършено. Баща му нямаше да е доволен, ако нормалното течение на живота в храма бъде нарушено.

Напрегнал мускули, Дуайър буташе лафета с древното атомно оръдие по горната площадка върху стената на храма. Насочи го към обсипаното със звезди небе. Дулото на старинното оръдие заплашително стърчеше над парапета, но никой по целия Елдрин — и още по-малко самият Рас — не го приемаше на сериозно. Значението му бе чисто символично. Никой не беше стрелял от оръдието вече дванадесет столетия.

Според ритуала всяка вечер дулото трябваше да се насочва към небето. Като изпълни задълженията си, Рас се обърна към послушниците, които раболепно следяха действията му.

Читать дальше →