Да видиш невидимия

Начало книги

И тогава ме признаха за виновен, и после ме осъдиха на невидимост за срок от една година, започваща на единадесетия ден от май лето Господне 2104-то, и после ме заведоха в една тъмна стая зад съдебната палата, за да ми сложат знака на челото преди да ме пуснат на свобода.

Двама платени от кметството главорези свършиха цялата работа. Единият ме тръшна на стола, а другият вдигна дамгата.

— Няма дори да те заболи — рече маймуната с квадратно чене и притисна дамгата към челото ми. За момент почувствах хладнина и това бе всичко.

— А сега какво? — попитах аз.

Но отговор не последва, те ми обърнаха гръб и излязоха от стаята, без да кажат нито дума. Вратата остана отворена. Бях свободен да си вървя или да остана да изгния — както си избера. Никой нямаше да говори с мен или да ме погледне повече от веднъж, достатъчно, за да види белега на челото ми. Бях невидим.

Трябва да разберете, че невидимостта ми бехе строго метафорична. Аз все още притежавах нормално тяло. Хората можеха да ме видят — но нямаше да ме виждат.

Читать дальше →