Събота следобед

Начало книги

Видях веднъж как един човек направи опит да се самоубие. Няма никога да забравя тоя ден — беше събота следобед. Нашите отидоха на кино, а мене, кой знае защо, не ме взеха и аз останах сам в къщи — бях мрачен, всичко ми беше дошло до гуша. Разбира се, тогава не знаех, че скоро ще видя нещо, което никога не може да се види на кино — как се беси жив човек. Бях още хлапе и можете да си представите колко ми беше забавно.

Никога не съм срещал семейство освен нашето, което става толкова мрачно, когато всичко му дойде до гуша. Лицето на стария потъмнява, озлобява се само защото свършил фасовете или трябвало да подслади чая си със захарин, а даже и просто така, без причина. Тогава изхвърчам от къщи, за да не стане от стола си край камината и да не налети на мене. Той седи, почти заврян в огъня, провесил пред себе си своите лапи обърнати с дланите една към друга, изцапани с грес, празнично безделни, седи — привел тежките си плещи и вперил тъмнокафяви очи в пламъците. От време на време ще изругае с най-неприличните ругатни, и то без да има защо, а започне ли, аз си зная, че трябва да се изпарявам. Ако мама е в къщи, всичко става още по-лошо, защото тя веднага му се сопва:

Читать дальше →