„Ноевият ковчег“

Начало книги

Докато учителят Джонс разясняваше на класа последните заплетени странствания на „Капитан Рийди“, Колин слушаше скрибуцащите колела на талиги и фургони, поели бавно към поляните в Шеруудската гора. Той си припомни миналата година и в мисълта му се запромъкваха като по оживен булевард яркоцветните редици на малки автомобили, фургони и подвижни зоологически градини. Влаковете с привидения и въртележката с изрисувани по нея животни от „Ноевия ковчег“ бяха здраво прикрепени към платформи и камиони.

И „Капитан Рийди“ трябваше да отстъпи победен пред надеждата за по-осезаемо развлечение, макар че рядко се случваше да откъснеш така леко мисълта на Колин от фантастично-приключенска книга. Благодарение на такива волни странствания той можеше да преживява тежкото време на оскъдица, за него те се превръщаха в някакъв пъстроцветно облечен вълшебник флейтист, в някаква играчка с механизъм, която го мамеше след себе си — той беше винаги готов да я следва и ако някой ден я настигнеше, щеше да я разчупи, за да види какво я кара да свири. Как би станало това, Колин не знаеше, не се и опитваше да си представи, а през същото време учителят продължаваше да чете монотонно последните няколко страници от своето четиво.

Читать дальше →