Мачът

Начало книги

„Бристол сити“ игра срещу „Ноттс каунти“ и спечели. Още от първия удар Ленокс подразбра някак си, че нотингамци ще загубят — разбра го не защото предчувстваше как ще играе всеки от неговия отбор, а защото той, зрителят, не беше в пълна форма. Неговата собствена унилост го накара да осведоми приятеля си Фред Айримонджър, който седеше до него:

— През цялото време си знаех, че ще се провалят идиотски.

Към края на мача, когато бристолците забиха решаващия гол, футболистите едва се различаваха, а топката се превърна в кълбо от мъгла, ритано по игрището. Рекламите, издигнати над трибуните и възхваляващи свински пастети, бира, уиски, цигари и други блаженства на съботната вечер, помръкнаха със следобедното здрачаване.

Седяха на местата по шилинг и три пенса. Ленокс се опитваше да съсредоточи погледа си в топката, да следи всеки стремителен, добре отправен удар, но след като десетина минути прескачаше по неясните, разлати фигури на играчите, той се отказа и започна отново да разглежда зрителите, стълпени по трибуните. Те се извисяваха от двете му страни, описваха широка дъга и неясно се сливаха някъде над мрачината. Разбра, че и към тях се вглежда безуспешно и започна да трие до болка очите си — сякаш болката щеше да усили слабото му зрение. Напразно. Пред отворените му очи започнаха да танцуват сиви квадрати, а когато се избистриха, той не виждаше по-добре от преди. Неговото страдание му позволяваше да бъде по-спокоен на футболните мачове от Фред и повечето зрители наоколо, които въртяха дрънкалки, махаха с шапки и шалове, крещяха лудешки при всеки колеблив превес в играта.

Читать дальше →