Земно ядро

Начало книги

Уилфорд Иго-младши сключи пръсти около кръглия камък, пое дълбоко дъх и бутна с всичка сила. Камъкът помръдна на сантиметър и изстърга. Той затаи дъх и зачака, ослушваше се за още звуци от търкащи се камъни — звуци на сигурна смърт.

Но нищо не се чу. Той облекчено си пое дъх. „Няма смисъл да се отпускам — каза си. — Ще трябва да го направя още десетина пъти, докато го отместя“.

— Още малко, Уил — каза приятелят му Самюъл, който стоеше зад него в тясната пещера.

В отговор Уил само изсумтя. Лъчът светлина от миньорската каска на Сам трептеше и шареше във всички посоки. Каската на самия Уил лежеше вдясно зад него — беше се наложило да я свали, за да се провре през тесния процеп в скалите.

Лампата от каската хвърляше първата светлина в това катраненочерно място от десетилетия, а може би и от векове. Вътрешността на пещерата никога не бе докосвана от слънчев лъч. Намираха се много навътре в зоната на вечния мрак.

Читать дальше →