Очи от рая

Начало книги

Казвам се Сузи, а фамилното ми име е Салмън1, също като рибата. Бях на четиринайсет, когато на 6 декември 1973 година бях убита. През седемдесетте години повечето изчезнали деца на вестникарските снимки изглеждаха като мен — бели момичета с мишо кестеняви коси. Това беше преди времето, когато деца от всякакви раси и полове започнаха да се появяват върху кутиите с мляко или върху листовки, които се пускаха в пощите. В онези години хората вярваха, че такива неща не се случват.

Когато бях в седми клас, записах в дневника си думите на един испански поет, за когото бях чула от сестра си. Името му беше Хуан Рамон Хименес, а стиховете му гласяха: „Ако ти дадат разчертана хартия, пиши напреко на редовете“. Избрах си този цитат, първо, защото добре изразяваше презрението ми към всичко, което напомняше за установения ред в класната стая, и второ, понеже не беше взет от текст на някоя рок група, което по мое мнение ме открояваше от масата. Бях член на клубовете по шах и химия и загарях всичко, когато готвехме в часовете по домашна икономика при мисис Делминико. Любимият ми учител беше преподавателят ни по биология мистър Бот, в чиито часове правехме дисекция на жаби и раци и сетне ги карахме да мърдат с крака с помощта на електроди.

Читать дальше →