На брега

Начало книги

Питър Холмс, капитан-лейтенант от Австралийските кралски военноморски сили, се събуди малко след зазоряване. Той полежа още известно време, унесен от топлото спокойствие, което излъчваше спящата до него Мери, загледан в първите отблясъци на австралийското слънце по кретонените пердета в стаята. По слънчевите лъчи разбра, че е около пет часът: много скоро светлината щеше да събуди бебето — неговата дъщеричка Дженифър в детското й креватче, тогава ще трябва да станат и да се захванат за работа. Нямаше нужда да се започва преди това, можеше да си полежи още малко.

Събуди се щастлив и едва след време съзнанието му определи откъде идва това щастие. Не беше свързано с Коледа, защото празникът бе отминал. Той бе украсил малката елха в градината с наниз цветни лампички, свързани чрез дълъг проводник с контакта до камината във всекидневната — умалено копие на огромното осветено дърво на една миля по-далеч, пред общината във Фолмаут. В коледната нощ си направиха заедно с няколко свои приятели празненство на открито. Коледа беше минала и сега — пресметна бавно наум, — сега трябва да бе четвъртък, 27-ми. Лежеше в леглото и изгорелият му гръб го наболяваше след вчерашния ден на брега, а и от ветроходната регата. По-добре да не си сваля ризата днес. Малко по-късно, когато съзнанието му напълно се отърси от съня, той си даде сметка, че днес и без това ще си остане с риза. В единадесет часа имаше среща в Адмиралтейството в Мелбърн, в кабинета на първия заместник на главнокомандващия военноморските сили. Това означаваше ново назначение, първото от пет месеца насам. Ако имаше късмет, би могло да означава и излизане в морето, а той така копнееше да бъде пак на кораб.

Читать дальше →