Четирите цвята на магията

Начало книги

Кел носеше извънредно странно палто.

Не беше с едно лице, с което щеше да изглежда обикновено, нито с две — тогава щеше да е неочаквано, а с няколко — по същността си, разбира се, невъзможно.

Щом прекрачеше извън един Лондон и вътре в друг, първата работа на Кел бе да си свали палтото и да го обърне наопаки веднъж или дваж (че дори три пъти), докато намери нужното му лице. Не всичките бяха модерни, но всяко служеше на определена цел. Някои го сливаха с тълпата, с други изпъкваше, а на едно му липсваше специална функция, но тъкмо към него той беше особено привързан.

Ето защо след като премина през стената на двореца и се озова във фоайето, Кел отдели малко време да се опомни — тежък дан вземаше това местене между световете — и после смъкна червеното си палто с висока яка и го обърна наопаки отдясно наляво, така че да стане проста черна куртка. Добре де — простичка и черна, но елегантно поръбена със сребърно везмо и украсена с два бляскави реда сребърни копчета. Да използва по-скромна палитра, докато пътува в чужбина (понеже не желаеше нито да обижда местната аристокрация, нито да привлича внимание), за Кел не означаваше да пожертва стила си.

Читать дальше →