Шантал, любимата лъжкиня

Начало книги

Огромният черен жребец пръхтеше и мяташе грива. Внезапното освобождение след дългите дни в конюшнята го влудяваше не по-малко от лекия като перце товар, който се метна на гърба му. Привикнал към неумолимата властност на господаря си, сега той едва-едва чувстваше нежните глезени, забити в хълбоците му. Жребецът се втурна към яркия слънчев есенен ден е такъв устрем, че под копитата му захвърчаха камъни и пръст.

Сивите дъждовни облаци, които вече цяла седмица тегнеха над долината на Лоара, се бяха изтеглили на изток. Като че целият свят беше чакал този момент, бе се молил и бе треперил от ужас, че цялата реколта от грозде ще бъде съсипана. Сега младо и старо бе плъзнало по лозовите редове, проточили се в безкрая на лъките и хълмовете по бреговете на Лоара. Всеки пресмяташе плахо наум щетите и загубите си и това вълнение изтласкваше на заден план всичко останало.

Дори Ниниан дьо Мариво, графиня дьо ла Шез, която винаги следеше лично обучението на дъщерите си, този ден не намери време за обичайното си посещение в занималнята. Момичето върху гърба на черния кон само това беше чакало. От седмици вече то дебнеше сгоден момент да поязди благородния жребец, нищо че баща й беше казал, че животното е непокорно и не е за слаба женска ръка.

Читать дальше →