Истинският живот на Оливър Туист

Начало книги

И така, сега, когато затваряме тази не много весела книга, можем да въздъхнем с облекчение. Най-сетне лошите са заслужено наказани, а добрите тържествуват. И малкият Оливър никога вече няма да попадне в лепкавите паяжини на злодеите, никога няма да изгуби обичта на нежната Роза Мейли и закрилата на великодушния г-н Браунлоу. Но ще можем ли да забравим всичко, което той преживя в сиропиталището и в бордеите на Лондон? Ще можем ли да забравим и това, че ако съдбата се оказа така невероятно милостива към нашия герой, тя не пожали нито бедната Нанси, нито горкия Дик, нито десетките други гладуващи сирачета, сред които го видяхме в началните глави на романа?

Самият Дикенс никога не е могъл да ги забрави. Роден през 1812 г. в малко градче край Портсмут, на брега на Ламанша, който тук наричат Английския канал, бъдещият писател изживява ранното си детство безметежно, може да се каже, дори щастливо. Баща му, наистина, е само един дребен чиновник във флотското ковчежничество, а семейството е многобройно и парите никога не достигат. Но малкият Чарлз още не се досеща за тези грижи. Той е едва петгодишен, когато Дикенсови се преселват по на север, в крайморския корабостроителен град Чатъм. Тук бледото болнаво момче постепенно ще закрепне. Може би за това ще допринесат особено много честите разходки по зелените хълмове на Кент. В тези разходки баща му е негов неизменен спътник. Колко красиво умее да говори той за природата, за далечни страни и морета, за бъдещето, когато синът му ще бъде голям и силен, богат и знаменит. Баща му е неуморен мечтател и Чарлз обича да държи топлата му ръка и да слуша неговите безкрайни прекрасни фантазии.

Читать дальше →